Поаро със засукан мустак в "Убийство в Ориент експрес"

Не за първи път Кенет Брана се залавя с класика. Екранизира за големия екран Шекспировите творби "Много шум за нищо", "Отело" и "Хамлет". Също така снима и високобюджетната версия на романа на Мери Шели "Франкещайн", а също прави и "Хлебният човек" по Стивън Кинг.

Режисьорът и актьор отново се залавя с проект по класически сюжет и влиза в образа на ексцентричния Еркюл Поаро от романа на Агата Кристи "Убийство в Ориент Експрес".

Историята се завърта около поредния заплетен случай, на който се натъква прочутия детектив, а именно странното убийство на бизнесмен с тъмно минало (Джони Деп).

Действието ни връща към 1935 г, а още с първите сцени става ясно, че героят дължи успеха си на странностите в характера му и невъзможния му нюх към съвършенство. От Йерусалим, където успешно разплита кой е престъпника, героят поема към Европа, качвайки се на влака от Истанбул до Лондон с надеждата за малко почивка.

Прочутият Ориент Експрес се оказва неочаквано препълнен за зимния сезон, но Поаро така и успява да си намери място в един от вагоните и да отпътува. И както подобава в крими историята – се случва убийство именно в купето на детектива. При движещ се влак, в затворено пространство е ясно само едно: че убиецът е сред 12-те пасажери.

Кенет Брана събира колоритен звезден екип за продукцията си. Джуди Денч влиза в ролята на придирчива руска графиня, Пенелопе Круз на скромна мисионерка. Мишел Пфайфър е независима богаташка, Дейзи Ридли – гувернантка, а Уилям Дефо - нацистки професор.

Широки кадри на движещия се влак сред снежната пустош се редуват с близки планове в тесните коридорчета в експреса. Поаро се среща с всеки от присъстващите, за да разгадае кой сред тях именно е престъпника.

Брана смело влиза в ролята на известния герой като не пропуска да покаже колорита му. Вмъква и носталгична снимка от миналото, подсказваща за неслучила се романтика между него и загадъчна жена.

Като режисьор пък изследва колко страховити са последствията при едно престъпление – убитият може да е един, но жертвите са много повече.

За разлика от предишните му екранизации, този път Брана прави рискова крачка като се залавя с класически роман с добре известен край. Все пак не е за подценяване факта, че в криминалетата сред най-важните детайли е убиецът да бъде ясен чак на финала.